Дъжд и гара, раздяла и влак, 
цигарата догаря и настъпва мрак.
Тръгвам към вкъщи,
объщам ти гръб,
напълно различен изглежда светът

Тъжен блус звучи в ушите ми
и сълзи горят очите ми, 
но нали сама пожелах това...

Пак си спомням нашите дни,
нашите нощи и много боли,
спомням си гарата,
мокрия влак,
последните ти думи ме застигат пак

Тъжен блус звучи в ушите ми
и сълзи горят очите ми,
но нали сама пожелах това...

Улици прашни,хора край мен,
бърам, задъхвам се и ден подир ден.
Мисля за тебе и че сгреших
в душата ми болезнено изтлява стих

Тъжен блус звучи в ушите ми
и сълзи горят очите ми, 
но нали сама пожелах това...