Човек ли съм или отдавна аз умрях?
С истинска душа ли бях?
Наранявам всеки, който аз ценя
Не спирам всичко живо да руша.
Дъха си леден аз ще подаря
Да спра високо да крещя!!!
Жестока болка ме разкъсва
И само плача я прекъсва...
Твърде много аз мечтах
и увита в плаща на лъжи живях.
Изгних отвътре и кръвта ми спря
Сякаш в тъмна стая аз стоя.
Дъхът ми секва от студа
Прокраднал се във моята душа.
Смъртта ми шепне за мига,
Когато върна в себе си мира.

Ееее, недей така де.... и утре е ден...

Много силно! Но защо такива емоции са обладали младата ти душа?

Смъртта ми шепне за мига,
Когато върна в себе си мира.

Не е задължително Тя да сочи начина за възвръщане на мира със себе си... Пък и неудобството е, че Нейният начин е завинаги.

Аз пък мисля, че тук е въпрос на гледна точка и разбиране ... различни хора - различни идеали.. ;)

така е бе ;) ти си една малка гад :Р *гуш*