Бабата :: Говорим за неделя. . . следобяд

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.04.2008 08:21 - Говорим за неделя... следобяд

Прочетен: 2318 Коментари: 5 Гласове:

Последна промяна: 15.06.2008 08:34

Добро утро мили мои бели странички. Добре дошъл да бъдеш и ти странниче, който се отбиваш тук при мен и мойте мисли, чувства и усмивки.
    Тази сутрин ще ви разкажа за един друг странник, който сложи червена черта и не ми позволи да не ви разкажа за случката.
    Отивайки на традиционното си място в традиционния си ден, двете с моето любимо Петенце дори си нямахме на представа какви ни очаква. Още с влизането в прословутото "Extazy" всичко ни тръгна на смях. Докато чакахме да си платим бирите на бара припявахме Sam Brown - Stop, звучаща на макс. Един от безбройните на бара, явно дочул опитите ни за грачене, ухилен до ушите, ни попита дали можем на двуглас. Вече разсмяни, му обяснихме, че грачим само любителски.
    Харесахме си маса и бързо я окпупирахме, но, явно не достатъчно професионалистки в тази облас, нацелихме най-неподходящата такава. След мъничко ще разберете защо. Успяхме да си откраднем половин час от съдбата и изказахме набързо най-главното, което имахме да си кажем- всичко останало беше разтягане на локуми. Точно тогава влезе, съпътстван от фанфари и любовта на Мърфи и Съдбата, нашия главен герой, Прилично пиян и симпатично поклащащ се, той се настани на съседната маса, с поглед, насочен към нас. Ниюо неподозиращи нашите две, явно твърде забелязващи се, сред коч компанията, личности, продължиха да се кикотят и да смучат от бирата си най-блажено.
В един от моментите на затишия, два чифта уши дочуха приказки от сорта на : " Виждаш ли го това момиче, погледни колко е чаровна и ходи без сутиен. Току що видях бъдещето си.. ". Не се сдържах и избухнах в смях, Петя също. Главния ни герой пък продължаваше да обяснява как сме имали много чаровни усмивки и, че трябвало повече да се сумихваме, ама не да се крием така.. ( буахахахаха, още ми е смешно, като се сетя ). Останалата част от престоя си прекарахме под звуците на подобни пиянски излеания. Не помня след колко точно време ( заливах се от смях през цялото време ), барманката донесе още две бутилки, току що отворени " От симпатичното момче отсреща.. ", посочи с пръст тя и се изкикоти, като ущипана девойка.Явно по-запозната от нас, й беше ясно, че нито сме първите, нито ще сме последните, които ще се радват на такова внимание. При следващото мъничко затишие дочухме, че придружителката ми, моето любимо Петенце, се радвала на своите 19-20 год. , пък аз ако не съм имала 18, великия сваляч би се заклал собственоръчно. Дали не трябваше наистина да си взема знаменца с надпис: "ПРОКУРОР!"
    Петенцето, налегнато от биологичните нужди на всеки нормален човек, при нея засилени от ефекта "пиеш една, изпикаваш 5" на всяка бира, ме остави самичка за 2-3 мин. през които аз не можах да забия тъпо поглед в нищото, понеже главния ни герой веднага се намерсти на свободния стол на масата и с най-голямото си нахалство и сигурност ( Въх, по-сигурен човек в себе си не бях виждала - Адмирации ) заяви : "Аз мноу та харесвам... имаш удивителна усмивка... шъ излезеш ли с мене... ? "
    Ухилена до ушите, понеже наистина ми беше смешен самия начин по който подхожда и сигурността, че аз няма да му откажа по какъвто и да е начин, му заявих, че си имам принципи и един от тях е да не приемам каквито и да е покани от мъже, пияни в 16 часа следобед. Той се опули, но отново ме попита дали Шъ изляза с него, защото той много ме харесвал и знаел, че аз съм искала да му родя 3 деца и да бъда с него в следващите 20 год. ( ШОК, не знаех, че имам такива наклоннсоти ) Продължавайки да слушам едно и също нещо се заливах от смях. По едно време култовата ми придръжителка и приятелка се включви в разговора, като му подметна нещичко на английски, както аз правех на френски. За разлика от мен, тя беше разбрана и дори й беше отговорено. Стана ми някакво още по-весело, защото дори да го напсувам, той няма да ме разбере. Нали знаете онази мелодия във френския език, онази любов, излъчваща се от всяко звукче. Еми..и той само това знае от и за целия френски език. Но пък иначе това не му пречи, да твърди, че може да общува с мен на 5 езика, един от които е този на тялото ( знае ли въобще какво може тялото му.. ШОК ) и че е завършил първото си визше Писхология, въпреки, че на изпита по Философия имал 2 ( забележете - завършил е с въпросното 2! ШОК ШОК ШОК )
Продължавайки нашия главен герой да си повтаря едно и също, поне 10 пъти се повтори диалога:
- В четвъртак ще излезеш ли с мен? Ще те чакам тук в 8 часа и ще те изведа на вечеря...
- Трябва ли да изляза с теб?
- Ами да, защото те харесвам ...
- Прекрасно, радвам се, но това не значи, че съм задължена да изляза с теб.
- Напротив, защото гаджето ти е много по-смотано от мене и ще го зарежеш...( Не знаех, че имам гадже, камо ли, че ще го зарязвам, заради някой алкохолик.. )
    Най-накрая любимото Петенце, избесняло и изтъпяло, заяви: "ТРЪГВАМЕ!" и главния ни герой, като подплашено кутренце, се върна обратно на масата си и обърна поглед към бара без да каже нищо повече. Събрахме си бързо разпиляните неща по масата и изхвърахме от заведението, като на няма и 50 м. от вратата се спряхме, за да се посмеем още малко, преди да продължим и не след дълго да се разделим - всяка към спирката си.

Нагоре