Въпрос: „Сили макар и да липсват, дързостта все пак е похвална. В големи дела и желанието стига”

                                                                   Пико делла Мирандола

Джовани Пико делла Мирандола е италиански ренесансов хуманист и неоплатонист. Епохата в която живее, а именно Възраждането, е предпоставка за начина му на мислене, идеите и убежденията му. Ренесансът е разнообразие, съвкупност от различни религии, вярвания, стремежи. Ренесансовият човек се е стремял към удоволствия, наслади, преоткривал света за себе си. Такава новият фокус на света станал човекът. През Възраждането  ясно се проявил Антропоцентризма, чийто привърженик бил и италианският философ, виждащ заобикалящия свят през погледа не на Бог (присъщо на средновековния теоцентризъм), а на човека. Хуманизмът, с култа си към Античността, обожествявал човека, но не пренебрегвал и Бог. Това било предпоставка за парадоксалността, утвърдила се в цялата епоха на Ренесанса.

В своята „Реч за достойнството на човека” Пико делла Мирандола представя философската си гледна точка относно човешката природа, целите й и начина за постигането им. Той вижда човека като „образ и подобие” божие. Всички твари създадени от Бог имат определен, фиксиран облик, затова когато Всевишният решил да сътвори човека Той му дарил свободата. По този начин го лишил от установен образ. Бог създал човка, като „ваятел” на своя собствен лик, подложил го на избор, който да направи. Да избере дали да бъде като тварите или да се издигне до „небесните висини”. Така „подобие”-то ни зависи изцяло от нас. Човекът е разгледан като „хамелеон”, способен да имитира, да се оприличава с едно или друго същество – характерна черта на Хуманизма. Пико делла Мирандола апелира чрез свободната си воля, дадена ни от Бог, да се стремим именно към Него и към горния свят. Тази ни способност да избираме какви да бъдем и как да живеем е превъзходството ни над животните, че дори и над боговете (Хуан Вивес, испански хуманист, смятащ, че сме по-висши от боговете, защото дори те са установени)

Човекът за философа е този, който познава всички твари и има способността да избира своята съдба. Та нали именно човекът е поставен от Бог в центъра на света (неополитански елемент). Така човешката свобода се изразява в избора му. Следвайки трите етапа по пътя  към възвисяването на душата ние ставаме достойни, според Мирандола. Ставаме истински философи и се приближаваме до Създателя.

Достойнството е човешко качество, то ни е заложено, но трябва да го усъвършенстваме и развием. За да ни „пораснат криле”, за да извисим душата си до света на идеите, до божествения свят, трябва да се потопим в живата вода. „Водите на живота” се състоят от четири реки: правото (тогава възприемано по-скоро като грижа за ближния), пречистването (чрез етиката и диалектиката, подреждащи мислите ни и откъсващи ни от хауса), просветлението (чрез натурофилософията, с чиято помощ се оглеждаме около себе си и опознаваме заобикалящия ни свят) и благочестието, което ни води до възкресение. Така осъзнаваме що е добро, зло, дълг, съвест.. и спираме да се лутаме в „безумието” на чувствата си и да побъркваме „неразумния ни разум”. В своята философска антропология, Джовани защитава достойнствата и свободата на човека като пълновластен творец на неговото Аз.

По този начин Пико делла Мирандола тясно обвързва философката си антропология с теологията. Разумния, правилния избор на свободната воля не само ще ни направи стойностни, достойни хора, но ще ни дари и с божествен „образ”.

Като въведение към своите 900 тези „Реч за достойнството на човека” напомня по скоро манифест от колкото встъпително слово. Творбата била разделена на две главни теми – особеното предназначение на човека в света и първоначално заложението му вътрешни качества.

Природата на човека е разгледана като постоянен процес на самосъзнание, самостоятелно, съзнателно и отговорен избор. Прославянето на човека и човешката свобода служи в „Реч за достойнството на човека” на Мирандола и неговата философска система като предпоставка за новата философия.

.