Тема: “Екзистенциализмът не е нищо друго освен усилие да бъдат извлечени всички следствия  от позицията на последователния атеизъм.„ Жан-Пол Сартр

    Екзистенциализмът е едно от най-влиятелните философски течения през първата половина на 20 век. Възниква между двете световни войни и носи културно, обществено и политическо значение. На направлението на съвременната философия, възниквало след Първата световна война в Германия, в периода на Втората световна война във Франция, а след Втората световна война и в останалите държави, идейни извори са Философията на живота, феноменологията на Едмунд Хусерл, религиозно-мистичното учение на Сьорен Киркегор. Типовете екзистенциализъм са два: религиозен, чиито представители са Карл Ясперс, Николай Бердяев, Лев Шестов и др. и атеистичен с представители Мартин Хайдегер, Албер Камю, Симон дьо Бовоар и Жан-Пол Сартр. Всички те концентрират вниманието си не върху общото, типа, а върху битието на отделния човек. За тях той е важен като конкретно, реално същество с всичките му проблеми, произтичащи от неговата индивидуалност, крайност и случайност. Философията на съществуването дава приоритет на абсолютната уникалност на човешкото битие и в тази връзка тя претендира да е философия на свободата.

   Жан-Пол Сартр е един от най-ярките представители на атеистичния съвременен екзистенциализъм. В брилянтната си образователна кариера той е абсорбирал сред много други мислите, но както стана вече дума Киркегор, Достоевски, Ницше и по-специално Хегел, Хусерл и Хайдегер. Много от неяснотите във философията на Сартр могат да се проследят до влиянието на последните трима автори на тромави немски абстракции. Но той продължава и доразвива виждането за индивидуалната личност, единичното и крайно човешко битие като екзистенция, като център на философското внимание водещо началото си от Киркегор и Достоевски.

   Сартр използва една абсолютна формула: “Човекът, без никаква опора и помощ, е осъден във всеки един момент да изобретява човека”. С право смята, че извлича за първи път всички следствия от един последователен атеизъм, премахвайки всички опори (универсални ценности, всеобщ морал, социологически догми и т.н.), които атеизмът запазва като заместители на Бог сякаш от носталгия по християнския универсализъм. Съществуващият човек в света е сам и изцяло на своя сметка.

   От гледна точка на битието човешкия живот е безсмислен и абсурден. Съществуването на човека е лишено от външна основа, която би гарантирала на това съществуване някакъв смисъл. Това съществуване е всъщност един излишък. “Аз съм излишен, следователно съществувам” – твърди Сартр. Тази излишност в света се доказва чрез чувството на погнусата.

    Последователния атеизъм при Волтер се разбира като тенденциозно отхвърляне на догмите на църквата. Той даже се разглежда като деизъм.

   При Ницше последователния атеизъм означава отхвърляне на ценностната система, която е плод на християнството. Вярата и християнството нямат нищо общо със силата на човека, защото те са в пълно противоречие с концепцията за свръхчовека.

   При Сартр  последователния атеизъм се свързва с човешката екзистенция, която от своя страна зависи от индивидуалния избор. Бог е само една фикция на ума.

   Извеждайки всички следствия от позицията на последователния атеизъм, Сартр изяснява и освобождава от морални, ценностни и догматични пречки екзистенцията на индивида, за да може той сам да изгради себе си и всичко около себе си.

   Лудвиг Фойербах казва: „Човек бива отчужден от собствените си исторически дадености, който вместо да изследва, просто полага в тях намесата на Божеството”

Жан – Пол Сартр иска да предоврати точно този проблем. Да освободи индивида и от всички клетки в който той сам се затваря, да му даде пълната свобода. Човешкият живот има смисъл и това е свободата. Само ако човекът е свободен, ако съществува в условия, позволяващи му свободно да разгърне своята практическа и духовна активност, ако действа своеобразно своите цели, сдобива се с очаквани резултати, тогава твърди Жан-Пол Сартр, светът, в който живеем, ще бъде наш свят.