Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2010 17:24 - Винаги ще съм тук..
Автор: lolla Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3418 Коментари: 2 Гласове:
2



 -Хей, хей.. Недей така, моля те! - гледах го с умиление и се опитвах да го успокоя. Не ме слушаше. Продължаваше да се ядосва, сякаш само гласа ми го караше да се побърква все повече и повече. Размяташе клони наоколо, те се удряха в някое произволно място и се пръсваха на парчета. Исках да побягана нанякъде и да тичам колкото краката ми държат. Първичните ми инстинкити ме караха да се спасявам, но всичко друго в мен настояваше да остана и да запазя хладнокръвие. Нещо ме караше да си мисля, че просто трябва да го успокоя.
-Слушай ме, моля ти се! Знаеш, че каквото и да се случи аз ще съм до теб! - Опитвах се да накарам гласа си да звучи спокойно и леко, на пръсти, се приближавах към него.
Всяко животно е израснало с нежност и като вече зрял индивид продължава да има нужда от нежност. Знаех, че малко нежност от моя страна би го накарала да се успокои.. поне за малко. Нямаше да постигне нищо с ярост и крясъци. А ако успеех да го успокоя поне за малко щеше да се поизчисти от адреналина в кръвта си и щеше да започне да мисли логично отново. Тогава сам щеше да успее да намери решението на проблема си, какъвто и да беше той. Мойта цел не е да открия какъв е проблема му. Даже и да го направя аз отново нищо няма да мога да постигна, защото решението е само и единствено в него.
Приближих се до него до такава степен, че да може да усеща дъха ми. Погледнах го в очите и съвсем внимателно докоснах лицето му. Всичко в мен крещеше, че трябва да го прегърна и да го притисна силно до себе си, но не знаех как ще реагира на такова спонтанно дейстиве от моя страна. Затова действах предпазливо. За няколко минути той спря да крещи. Застана на едно място, точно там, срещу мен и ме гледаше в очите, както и аз гледах неговите. Дишаше тежко. Моят организъм също имаше нужда от такова тежко дишане, но с всички сили се опитвах да се контролирам и да изглеждам спокойна. С нищо нямаше да му помогне моята паника..а всъщност аз наистина не бях нищо повече от паника. Както споменах, исках да крещя и да бягам с всички сили. Но тази обич, която изпитвам към него не го позволяваше. Зная, че ако някой ден се наложи той би направил същото за мен, затова сега напрягах цялото си същество, за да опазя равновесие поне на външен вид.
Започна да диша малко по равномерно. Спря да мести тежеста си от един на друг крак и отпусна мускулите си. Успокояваше се. Сега вече можех да го приближа още. Направих още една крачка и прегръщайки го се опитах да се допра колкото се може повече до него. Сложих главата му до сърцето си, за да чуе пулса ми. Всяко бебе се е приспивало от пулса на майка си и това също е един неосъзнат инстинкт, който има всяко същество. Притиснах го силно до себе си и вече не се опитвах да се задържа тук, а се мъчех да сдържа сълзите си. Дори след толкова време всеки близък контакт с него ме караше да плача. Плача предимно, защото осъзнавам колко нереално спокойно се чувствам до него. Усещайки аромата му сякаш се друсах с някакъв божествен газ и отлитах щастлива из облаците. Но не след дълго мозъка ми се връщаше към нормалната си дейност и това връщане ме караше да плача.
Леко се отдръпнах от него, така че да мога да го погленда в очите.
- Слушай ме внимателно. Поеми си дълбоко дъх и усети аромата на тревата. Отпусни се и почувствай колко е топла земята под теб. Ако развееш опашка ще създадеш една прекрасна симфония от всички красиви звуци тук. Само това е от значение. Това и спокойствието на най-добрия ми приятел. Спокойствието на този силен вълк пред мен. - Поех си дъх и добавих - Знаеш, че винаги ще съм тук..



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - :)
17.04.2010 19:34
Еха,докато четях, сякаш спрях да дишам и едва след като стигнах последната дума, поех въздух!
цитирай
2. lolla - : )
18.04.2010 09:39
Много мило. Благодаря :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lolla
Категория: Лични дневници
Прочетен: 380430
Постинги: 119
Коментари: 281
Гласове: 4835
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031