Постинг
09.03.2010 17:24 -
Винаги ще съм тук..
-Хей, хей.. Недей така, моля те! - гледах го с умиление и се опитвах да го успокоя. Не ме слушаше. Продължаваше да се ядосва, сякаш само гласа ми го караше да се побърква все повече и повече. Размяташе клони наоколо, те се удряха в някое произволно място и се пръсваха на парчета. Исках да побягана нанякъде и да тичам колкото краката ми държат. Първичните ми инстинкити ме караха да се спасявам, но всичко друго в мен настояваше да остана и да запазя хладнокръвие. Нещо ме караше да си мисля, че просто трябва да го успокоя.
-Слушай ме, моля ти се! Знаеш, че каквото и да се случи аз ще съм до теб! - Опитвах се да накарам гласа си да звучи спокойно и леко, на пръсти, се приближавах към него.
Всяко животно е израснало с нежност и като вече зрял индивид продължава да има нужда от нежност. Знаех, че малко нежност от моя страна би го накарала да се успокои.. поне за малко. Нямаше да постигне нищо с ярост и крясъци. А ако успеех да го успокоя поне за малко щеше да се поизчисти от адреналина в кръвта си и щеше да започне да мисли логично отново. Тогава сам щеше да успее да намери решението на проблема си, какъвто и да беше той. Мойта цел не е да открия какъв е проблема му. Даже и да го направя аз отново нищо няма да мога да постигна, защото решението е само и единствено в него.
Приближих се до него до такава степен, че да може да усеща дъха ми. Погледнах го в очите и съвсем внимателно докоснах лицето му. Всичко в мен крещеше, че трябва да го прегърна и да го притисна силно до себе си, но не знаех как ще реагира на такова спонтанно дейстиве от моя страна. Затова действах предпазливо. За няколко минути той спря да крещи. Застана на едно място, точно там, срещу мен и ме гледаше в очите, както и аз гледах неговите. Дишаше тежко. Моят организъм също имаше нужда от такова тежко дишане, но с всички сили се опитвах да се контролирам и да изглеждам спокойна. С нищо нямаше да му помогне моята паника..а всъщност аз наистина не бях нищо повече от паника. Както споменах, исках да крещя и да бягам с всички сили. Но тази обич, която изпитвам към него не го позволяваше. Зная, че ако някой ден се наложи той би направил същото за мен, затова сега напрягах цялото си същество, за да опазя равновесие поне на външен вид.
Започна да диша малко по равномерно. Спря да мести тежеста си от един на друг крак и отпусна мускулите си. Успокояваше се. Сега вече можех да го приближа още. Направих още една крачка и прегръщайки го се опитах да се допра колкото се може повече до него. Сложих главата му до сърцето си, за да чуе пулса ми. Всяко бебе се е приспивало от пулса на майка си и това също е един неосъзнат инстинкт, който има всяко същество. Притиснах го силно до себе си и вече не се опитвах да се задържа тук, а се мъчех да сдържа сълзите си. Дори след толкова време всеки близък контакт с него ме караше да плача. Плача предимно, защото осъзнавам колко нереално спокойно се чувствам до него. Усещайки аромата му сякаш се друсах с някакъв божествен газ и отлитах щастлива из облаците. Но не след дълго мозъка ми се връщаше към нормалната си дейност и това връщане ме караше да плача.
Леко се отдръпнах от него, така че да мога да го погленда в очите.
- Слушай ме внимателно. Поеми си дълбоко дъх и усети аромата на тревата. Отпусни се и почувствай колко е топла земята под теб. Ако развееш опашка ще създадеш една прекрасна симфония от всички красиви звуци тук. Само това е от значение. Това и спокойствието на най-добрия ми приятел. Спокойствието на този силен вълк пред мен. - Поех си дъх и добавих - Знаеш, че винаги ще съм тук..
-Слушай ме, моля ти се! Знаеш, че каквото и да се случи аз ще съм до теб! - Опитвах се да накарам гласа си да звучи спокойно и леко, на пръсти, се приближавах към него.
Всяко животно е израснало с нежност и като вече зрял индивид продължава да има нужда от нежност. Знаех, че малко нежност от моя страна би го накарала да се успокои.. поне за малко. Нямаше да постигне нищо с ярост и крясъци. А ако успеех да го успокоя поне за малко щеше да се поизчисти от адреналина в кръвта си и щеше да започне да мисли логично отново. Тогава сам щеше да успее да намери решението на проблема си, какъвто и да беше той. Мойта цел не е да открия какъв е проблема му. Даже и да го направя аз отново нищо няма да мога да постигна, защото решението е само и единствено в него.
Приближих се до него до такава степен, че да може да усеща дъха ми. Погледнах го в очите и съвсем внимателно докоснах лицето му. Всичко в мен крещеше, че трябва да го прегърна и да го притисна силно до себе си, но не знаех как ще реагира на такова спонтанно дейстиве от моя страна. Затова действах предпазливо. За няколко минути той спря да крещи. Застана на едно място, точно там, срещу мен и ме гледаше в очите, както и аз гледах неговите. Дишаше тежко. Моят организъм също имаше нужда от такова тежко дишане, но с всички сили се опитвах да се контролирам и да изглеждам спокойна. С нищо нямаше да му помогне моята паника..а всъщност аз наистина не бях нищо повече от паника. Както споменах, исках да крещя и да бягам с всички сили. Но тази обич, която изпитвам към него не го позволяваше. Зная, че ако някой ден се наложи той би направил същото за мен, затова сега напрягах цялото си същество, за да опазя равновесие поне на външен вид.
Започна да диша малко по равномерно. Спря да мести тежеста си от един на друг крак и отпусна мускулите си. Успокояваше се. Сега вече можех да го приближа още. Направих още една крачка и прегръщайки го се опитах да се допра колкото се може повече до него. Сложих главата му до сърцето си, за да чуе пулса ми. Всяко бебе се е приспивало от пулса на майка си и това също е един неосъзнат инстинкт, който има всяко същество. Притиснах го силно до себе си и вече не се опитвах да се задържа тук, а се мъчех да сдържа сълзите си. Дори след толкова време всеки близък контакт с него ме караше да плача. Плача предимно, защото осъзнавам колко нереално спокойно се чувствам до него. Усещайки аромата му сякаш се друсах с някакъв божествен газ и отлитах щастлива из облаците. Но не след дълго мозъка ми се връщаше към нормалната си дейност и това връщане ме караше да плача.
Леко се отдръпнах от него, така че да мога да го погленда в очите.
- Слушай ме внимателно. Поеми си дълбоко дъх и усети аромата на тревата. Отпусни се и почувствай колко е топла земята под теб. Ако развееш опашка ще създадеш една прекрасна симфония от всички красиви звуци тук. Само това е от значение. Това и спокойствието на най-добрия ми приятел. Спокойствието на този силен вълк пред мен. - Поех си дъх и добавих - Знаеш, че винаги ще съм тук..
Търсене
За този блог
Гласове: 4835
Блогрол
1. Z-Rock
2. Catalyst
3. Петенце
4. Vivka
5. Skywolf
6. Gamina
7. Ianchefff
8. MP5 Patriot
9. Stefo
10. MILLA / Koker
11. motorbreath
12. Nueno
13. Pioner4e
14. Noir
15. Rock tv
16. Онлайн кирилизатор
2. Catalyst
3. Петенце
4. Vivka
5. Skywolf
6. Gamina
7. Ianchefff
8. MP5 Patriot
9. Stefo
10. MILLA / Koker
11. motorbreath
12. Nueno
13. Pioner4e
14. Noir
15. Rock tv
16. Онлайн кирилизатор