Днешната ми усмивка беше толкова истниска колко не може да бъде дори нещо материално което докосваш с пръстите си.Всичко започна от едно неочаквано телефонно обаждане докато пиех горчивото си кафе на една малка уличка с един много любим човек.Още след като чух приятния глас по телефона усмивката ми сама изкочи и се показа пред всички.Гласът в телефона желаешечас и половина компания от моята странна личност. А всъщност въпросният приятен глас принадлежеше на една очарователна личност , оставило едно униклано само по себе си впечатление в мен, макар и само с милионите изписани редове помежду ни.Спрещата за мое огормно щастие се състоя макар и за малко.Дори и виждала тази личност само на снимка нямаше как да не я позная.Искаше ми се да го прегърна(защото ако небяхте разбрали до сега въпросната личност физически и психически беше от мъжки пол(беше и още е ) )като видях с очите си и  съвсем на живо лъчезарната му усмивка. Е здържах се, реших че няма да го плаша още от сега с огромната си любвеобилност.Срещата протече адски приятно.Очудих се че той помни дори незначителните неща който му бях казвала.Зарадва ме адски много, докато ми разказваше как един храст със рози му беше напомнил за мен, боже, та аз си мислих че съвсем е забравил за съществуванието ми.Исках да му кажа толкова много неща който не бях успяла преди да смени работата си, но ограниченото време и обърканите ми мисли от вълнение не ми дадоха тази възможност. Вълението ми все още е толкова голямо, дори да се разделих с него преди часове.Благодаря на съдбата, че ми позволи да го познавам и на него самия, че ми достави удоволствоето от компанията си и причини тези истински усмивки...
                                                                                     На Софроний .. :)