Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2010 11:48 - Вечно.. ?!
Автор: lolla Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6634 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 14.12.2010 10:38


Качих се по стълбите нагоре с него. След като минахме през металната врата, се оказахме пред друга малка вратичка, сива с черни орнаменти. По-късно той ще ми каже, че лично ги е правил, помислих си. Зад вратата имаше само една малка стаичка, абсолютно хаотично обзаведена и толкова силно скосена, че трябваше да се огледам в наведено положение, преди да осъзная, че няма да се ударя никъде ако се изправя. Обичам таванските помещения. Обичам цялата неописуема романтика, която имат. Казах му, че любовта ми към таванските помещения тръгва от едно романче на Ана Гавалда. Той никога няма да разбере, че не е така. Френската писателка подсили желанието ми да си имам едно собствено такова помещение, но всъщност влечението ми тръгва от много по-далеч. От онова най-прекрасно такова помещение в къщата в Самоков, цялото ръчно направено от дядо, вечно миришещо на дърво и спомени. Като затвориш очи и се отпуснеш достатъчно, дори можеш да чуеш монотонния глас на баба, който спокойно и леко напевно отново разказва приказка.
Музиката ме върна обратно към тази малка стаичка. Огледах се отново и отбелязах малките предмети: черна фигурка на лъв - липсва му смелост; очевидно стари плюшени играчки - мечтае като Питър Пан; всички тези книги, всяка една от тях водеща до различен малък извод; любимата ми "Улица Консервна" - още преди да съм я докоснала, зная, че е прочетена само веднъж.

Обръщам поглед и го виждам, седнал в твърде широк фотьойл за тази и без това препълнена стая. Леко е наклонил глава настрани и ме гледа.. като котка. Ако притворя леко очи дори мога да видя как зад него игриво се размята сива пухкава опашка. Стискам силно очи, за да изгоня илюзията и сядам в другия край на стаята. Нарочно. Паля цигара и нетърпеливо издишам дима към него. Той все пак започва да говори. С цялата си дива ексцентричност ми се усмихва:

- Обещавам ти. Обещавам ти никога да не те обичам. Но трябва да спреш да ме гледаш така.

Не спирам. Съвсем умишлено изваждам от джоба си най-лудата усмивка, която притежавам и я залепвам на физиономията си, заедно с леката ирония в погледа. Той потръпва леко и с ярко нетърпелив жест си пали цигара. Отново забожда очите си с цвят на сърдито море в мен и много бавно вдишва пушека от цигарата. Правим си малко театрално представление. Колкото по-непозната е ролята на другия,
толкова по-интересно е представлението. Нормалните хора не комуникират така. Но пък и нормалните хора не живеят в толкова малки стаи.

Изправя се и бързо преминава разстоянието. Опира едното си коляно на пода пред мен, след което и другото, протяга се към мен и слага ръката си върху корема ми. Усещам топлината, която се прехвърля между допира на ръката му и моето тяло. Кара ме да настръхна. Той съвсем умишлено се прави, че нищо не е забелязал.

- Обещавам ти! Обещавам ти никога да не те обичам! Ще те обожавам. Вечно!

- Смело, много смело от твоя страна - предизвиквам го. Приема предизвикателството. Леко се изправя и се навежда към мен. Виждам тръпката, която преминава през тялото му. Виждам как мускулите на гърба му се стягат. Близо е до мен. Сетивата ми могат да се запознаят с аромата му. Мирише на кафе и поезия. Виждам как се навежда още напред и поема от аромата ми. Казва, че мириша на сладко опиянение. Саркастичен смях. Изненадан е. Тръсва леко глава, опитвайки се да намести мислите си. Хванах го неподготвен. Точка за мен.


Навеждам се напред и демонстративно вдишвам от аромата му. Топлината на другата му ръка се оказва върху шията ми. Потръпвам. Той се усмихва победоносно и много бавно ме целува. Усещам както собствените си хормони, които се блъскат из тялото ми, така и неговите, също толкова силни. От кожата му се надига аромата на желанието.

С много бързо движение ме вдига, сяда на фотьойла и ме слага да седна в него. Опира глава на рамото ми и се усмихва замечтано.

- Просиш си го. Не трябва да звъниш на толкова голям женкар в неделя следобед. Какво очакваше да направя ?!

- Освен, че до преди малко беше на колене.. - закачам го.

- Винаги съм на колене пред жените си. Те винаги го заслужават.

Не зная какво да кажа. Нищо не мога да кажа. И той го знае. Точка за него.


Трябва да кажа нещо иначе пиесата ще се прекъсне. Но той ме изпревари. Хваща един кичур от косата ми и ,въртейки го между пръстите си, започва да рецитира:

- Жената е като пиесата, приятелю. Първо виждаш афиша. Виждаш красивите картини, виждаш заглавието. Деница - с един жест изписва името ми във въздуха - с наситено черни букви. Взимаш си билет и се надяваш представлението да ти хареса. Афиша винаги лъже. А жените са толкова много, колкото са стиловете. И всяка е различна. Някои са абсолютни комедии, други са тотални трагедии. Някои са опияняващи - намига ми - други са приспиващи. Купи си билет, приятелю, но внимавай какъв..

И отново ме целува. Толкова бавно, че виждам пламъците които се запалват и след това избухват около нас. Ръцете му се увиват около мен и карат всяка малка частица от тялото ми да пищи от удоволствие. И е толкова топло..


* * *

Наведох се леко напред, за да мога да фокусирам цифрите върху часовника. Бяха минали около 2 часа. Тръснах глава и избих всички мисли от главата си. Завъртях се отново в предишното си положение, от където имах идеална гледка към сините му очи. Седи точно срещу мен, увил краката ми около кръста си като странен аксесоар. Пиесата приключи преди около два часа. Той вече не играе. Пресегна се и извади цигара от кутията си. Поднесе я към устните ми и аз я приех доволна. Пламък. Наведе се напред за да запали цигарата, без да ми се налага да променям полулегналата си позиция. Сладкия вкус на дима избухна в устата ми. Той го усети. Дръпна цигарата и я поднесе към собствените си устни. Погали бузата ми и съвсем тихо каза:

- Мога да остана така.. вечно..

- Вечно.. - повторих след него, опиянена от звученето на думата.

 



Гласувай:
4



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lolla
Категория: Лични дневници
Прочетен: 380226
Постинги: 119
Коментари: 281
Гласове: 4835
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031