Стоях сред огромната публика на концерта на известаната група за която бяха дошли хора от цялата страна, кой с кола, кой с мотор, кой на стоп но всички бяха тук с една единствена цел-да чуят тази група на живо а тази песен, не много известна, но найстина прекрасна ме караше да се чувтствам някак много странно. Баса ме гъделичкаше и ме водеше като добър кавалер. Забравих болката в ходилата и в колената си и затанцувах с него. Затворих очи и се озовах в онази огромна огледална стая с парапетите до огледалата и излъскания парект...Тя ме влечеше и не можах да е здържа, затанцувах там сякаш никога не бях танцувала в онизи ритъм който ушите ми тогава долавяха далечен и заглъхнал, а от него се отделяше баса който ме води...Когато музиката спря отворих очи и видях останалата част от публиката как аплодира групата, а там сред тях едно малко момиченце ме гледа с насълзени очи и усмивка на личицето. Отидох при нея, хванах я за ръка и я попитах защо плаче, а тя ми каза" Како танцуваш толкова хубаво, научи и мен..."Не можах да се сдържва и се умихнах. Прегърнах я и й казах на уше " когато отново чуеш тоз ритъм се отпусни и позволи на баса да те води, затвори и очи и ще се оказеш в огромната огледална стая с излъскания паркет- затанцувай там сякаш никой не те гледа, както го усещаш вътре в теб, в сърцето си, а когато отвори очи ще видиш малкото разплакано момичнце което ти се усмихва и ще му споделиш нашата тайна..." Тя се усмихна, целуна ме по бузата и отиде тичешком при майка си...