Ще ме научиш ли да мога да говоря?
Аз толкова се учих да мълча.
Преглъщах всяка радост и тревога
и исках думите от тях да залича.

Ще ме научиш ли отново как да вярвам
и без да надделее в мен страха,
че някой пак душата ми ограбва,
а на мен оставя белезите от греха?

Ще ме научиш ли как точно се обича
с години, толкоз силно и със плам
когато някой тъй от тебе се отрича,
дори и всичко що си имал да си дал?

И ще ми кажеш ли как, ако не забравя
за болките си, пак ще съм щастлив?
Ако помня всеки удар, всяка рана...
Със тез окови как да бъда жив?

Научи ме как се пие самотата
със студени, тъмни нощи за мезе.
Разкажи ми приказката за победата над злото
и приспи ме със лъжи като дете.

Неканен влизай във съня ми нощем,
и даже там ме научи да не мечтая
и ако пазя в себе си надежди още -
как точно мога да им сложа края.

Научи ме хайде да не бъда груба,
да бъда мила и към безпощадното?
Дали обаче някога ще мога...
Животът ме е учил на обратното...

Хей, симпатяга такава, за хубавите хора с чисти души и големи сърца, винаги се намира правилният човек, който да отвърне със същото. Поне така казват бабите... ;) Е, никой обаче не може да ти каже през колко разочарования трябва да минеш до тогава. Но нали като дойде любовта трябва да можеш да я познаеш? А как ще я познаеш, ако не знаеш какво е не-любовта? :)))
Поздрави от мен и смело напред! :)

Mojesh da pishesh, idejata e hubava, no poraboti vyrhu vseki stih i tova shte stane mnogo hubavo stihotvoinenie. Pojelavam ti uispeh!. Ne se zadovoljavai s napisanoto, a se pomychi da nmerish syvyrshennoto iskazvane,

балгодаря ви за прекрасните думи и наистина мисля че ще са полезни.. ;)

хубаво е... :))